„ГОСПИТАЛЬ РАЗМЕЩЁННЫЙ В ВЕСЁЛОМ ДОМЕ”
Сергей Николаевич Марков (1906-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БОЛНИЦА ВЪВ ВЕСЕЛ ДОМ
Ти плачеш, Маргарита,
сама край тях,
страданието сплита
любов и грях.
Над пленниците хвърка
спринцовка зла,
а пурпурните кърпи
са без крила.
Кръв бинтове изгрибат,
сред буря мраз,
разбити сънни риби
са крак и таз.
Привикнал си с тревоги,
той – не пиян,
но как ругае бога
ранен улан!
Облят е в смъртна белост –
без дъх лежи –
обречен парабелум,
юмрук тежи.
Той тук ще свърши скоро
борбата, знай –
улан с едната шпора
е вече в рай.
И докторът прегърбен
преглъща стон,
че този дом на скърби
е весел дом.
Ти плачеш, Маргарита.
Ври буря вън
и бляска от карбида
в очите сън.
Час за шрапнели дръзки
и танц в зори.
А жълтите превръзки
иприт гори...
Ударения
БОЛНИЦА ВЪВ ВЕСЕЛ ДОМ
Ти пла́чеш, Маргари́та,
сама́ край тя́х,
страда́нието спли́та
любо́в и гря́х.
Над пле́нниците хвъ́рка
спринцо́вка зла́,
а пу́рпурните къ́рпи
са бе́з крила́.
Кръв би́нтове изгри́бат,
сред бу́ря мра́з,
разби́ти съ́нни ри́би
са кра́к и та́з.
Приви́кнал си с трево́ги,
той – не пия́н,
но ка́к руга́е бо́га
ране́н ула́н!
Обля́т е в смъ́ртна бе́лост –
без дъ́х лежи́ –
обре́чен парабе́лум,
юмру́к тежи́.
Той ту́к ште свъ́рши ско́ро
борба́та, зна́й –
ула́н с една́та шпо́ра
е ве́че в ра́й.
И до́кторът прегъ́рбен
преглъ́шта сто́н,
че то́зи до́м на скъ́рби
е ве́сел до́м.
Ти пла́чеш, Маргари́та.
Ври бу́ря въ́н
и бля́ска от карби́да
в очи́те съ́н.
Час за шрапне́ли дръ́зки
и та́нц в зори́.
А жъ́лтите превръ́зки
ипри́т гори́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Марков
ГОСПИТАЛЬ РАЗМЕЩЁННЫЙ В ВЕСЁЛОМ ДОМЕ
Ты плачешь, Маргарита,
Одна за всех,
В одном страданье слиты
Любовь и грех.
Прогнали бледных плениц
Ланцет и шприц,
Багровых полотенец,
Что битых птиц.
Шуршат бинтов изгибы
Листвой в грозу,
Недвижней сонной рыбы
Нога в тазу.
Хоть ты – не недотрога,
А он – не пьян,
Но как ругает бога
В бреду улан.
Он залит смертным мелом –
Дела табак! –
Тяжёл, как порабелум,
Его кулак.
Он кончит скоро
Божбу свою –
Улан одною шпорой
Уже в раю.
И доктор, спину сгорбив,
Не видя лиц,
Сказал, что домом скорби
Стал дом блудниц.
Ты, плачешь, Маргарита.
Идет гроза
И зарево карбида
Слепит глаза.
В часы шрапнельной пляски
Окно горит.
А жёлтые повязки
Сожжёт иприт…
---------------
Руският поет, писател, историк, географ, етнограф и пътешественик Сергей Николаевич Марков е роден на 30 август/12 септември 1906 г. в селището Парфьонтиев, сега Костромска област. Първите си стихове публикува във в. „Красный вестник” през 1924 г. Работи в сп. „Наши достижения” (от 1930 г.). Във Великата отечествена война се сражава като обикновен войник. Член е на географското общество на СССР и на Съюза на писателите на СССР. Автор е на стихосбирките „Радуга-река” (1946 г.), „Золотая пчела” (1959 г.), „Небесные горы” (1961 г.), „Земные корни” (1961 г.) и др., на романа „Юконский ворон” (1946 г.), на сборниците с разкази „Голубая ящерица” (1928 г.), „Арабские часы” (1931 г.), „Солёный колодец” (1933 г.), „Идущие к вершинам” (1968 г.), „Тамо-рус Маклай” (1975 г.) и др., на пътеписи и книги по история на пътешествията и географските открития като „Люди великой цели” (1944 г.), „Летопись Аляски” (1948 г.), „Подвиг Семена Дежнева” (1948 г.), „Земной круг” (1966 г.) и др. Умира на 4 април 1979 г. в Москва.